fbpx

Ум Кулсум – Звездата на Изтока

Ум Кулсум

Ум Кулсум (Oum Kalthoum; Umm Kalthoum; أم كلثوم), наричана още „Звездата на Изтока“ и „Гласът на Египет“ е най – известната и обичана певица в Арабския свят. Родена е в Египет в малко селце в делтата на Нил, около началото на 20-ти век (точна дата не е известна). Баща й бил местния имам и заедно със синовете си се грижили за прехраната на семейството като пеели религиозни песни на сватби и празници.

Баща й забелязва силния й глас и на дванайсет годишна възраст Ум Кулсум започва да пее заедно със семейството си, преоблечена като момче, защото по онова време не се гледа с добро око момиче да има такъв занаят. В началото на 20-те години на ХХ-ти век семейството й се премества в Кайро, където продължава да упражнява професията си в домовете на по - заможните граждани, местните театри и концертни зали. Талантът й скоро бива забелязан от известни композитори и музиканти, което подтиква певицата да усъвършенства заложбите си. Ум Кулсум изучава класическа арабска музика, музикалния инструмент уд, арабска литература и поезия – важни предпоставки за последявалия й успех. През 30-те години на XX-ти век името на Ум Кулсум вече е известно в целия Арабски свят.

Успехът и популярността на Ум Кулсум се дължат на няколко фактора.
Най - голямото съкровище е нейният силен и богат глас, както и способността й да се свързва емоционално с аудиторията си. От 30-те до 70-те години на ХХ-ти, всеки първи четвъртък на месеца, Звездата на Изтока имала концерт, който бил предаван на живо по радиото в Египет и други държави от арабския свят - така стигнала до сърцата и домовете на хората. Типичен неин концерт се състоял от две-три песни, всяка от които с продължителност между 45 минути до час и половина или повече. Основни теми в текстовете на песните й са любовта, копнежа и загубата, но репертоарът й включвал и много патриотични песни, както и такива с религиозна тематика. В изпълненията си Ум Кулсум използва импровизационна техника, характерна за старите класическа арабски песни, която се състои в повторението на една и съща фраза от текста отново и отново. Изпява всяко повторение с все по - голяма емоционална интензивност докато слушателят преживее кулминацията на съответната емоция (може да е радост, тъга, съжаление и пр.), състояние известно като тараб (طرب). Част от концепцията на понятието тараб е, че слушателите са точно толкова важни, колкото и певеца. Колко пъти и как ще изпее фразата зависи от емоционалния обмен с аудиторията. Поради тази причина ако официалната записана версия на една песен е 60 минути, живото представление може да продължи много часове.

Ум Кулсум имала собствен оркестър (т.нар. „тахт“) и работила с най - талантливите композитори (Мохамед Абдел Уахаб, Балиг Хамди, Риад Ал-Сонбати), поети (Ахмед Шафик Камел, Мамун Ал-Шинауи) и музиканти на своето време. Заедно създават едни от най - емблематичните произведения на арабската музика (виж линковете под текста). За златни години в кариерата й се счита периода 1950 -1960 г.

Ум Кулсум заедно с оркестъра си

 

Ум Кулсум успява да направи нещо, което никой до момента не си е представял, че ще се случи. Много от текстовете на песните й са поеми и чрез музиката й изкуството на поезията стига до масите, голяма част, от които по онова време са неграмотни. Поради факта, че концертите й са излъчвани по радиото, млади и стари, богати и бедни тананикали думите на изкусната арабска поезия, недостъпна преди за много от тях.

Ум Кулсум участва и като актриса/певица в няколко филма, които също й спечелват обичта на хората. Освен, че е любима на египетския народ, тя е и сред приближените на крал Фарук І, а по-късно и на президента Гамал Абдел Насър. През 1944 г. Крал Фарук І й дава ордена Нишан Ал-Камал, който е ордер за заслуги и се присъждал на членове на кралското семейство и политици. Освен талантлив творец тя е и важна обществена фигура. Ум Кулсум е била председател на Съюза на музикантите, член на комитета в правителствената дивизия на изкуствата, както и египетски делегат в други арабски държави. През целия си живот представя страната си пред света.

Въпреки славата Ум Кулсум избягва светския живот и е известна е със скромното си поведение. Напуска този свят през 1975 година, повече от четири милиона души посещават погребението й. През 2001 г. в Кайро отваря врати музеят „Каукуб Ал-Шарк“ (букв. превод „Звездата на Изтока“) в памет и почит на живота и постиженията й.

Роклите на Ум Кулсум като експонати в нейния музей в Кайро
Експонати от музея "Каукуб Ал-Шарк"

Приносът й към арабската музика е ненадминат. Оставя след себе си огромно музикално богатство с около триста записани песни. Ум Кулсум създава стил, който въплъщава музикалната традиция на страната й и се счита се за един от най-автентичните творци на египетска и арабска музика. Също така тя преобразува културното възприятие на музикалното изпълнение – от привилегия на елита го отвежда до обикновените хора. И днес песните й са все толкова популярни и продължават да се слушат. Много изпълнители ги изпяват отново, както и има множество инструментални записи с традиционно или по-модерно звучене.

Запис от концерт на Ум Кулсум, на който изпълнява песента Inta Omri ("Ти си моя живот"), считана за едно от най-силните прозиведения в творчеството й. Композитор е Мохамед Абдел Уахаб, а текстът е на поета Ахмед Шафик Камел.

Инструментална версия на Inta Omri ("Ти си моя живот") в изпълнение на Hossam Ramzy Egyptian Ensemble

Al-Atlal ("Руините") - също песен, считана за връх в кариерата на Ум Кулсум. Композитор е Риад Ал-Сонбати, а текстът е на египетския поет Ибрахим Наги.

Daret El-Ayam ("Дните отминават") - песен на Ум Кулсум в изпълнение на Асала Насри

Моята интерпретация на част от Daret Al- Ayam 

Facebook
Facebook
YOUTUBE
LINKEDIN
INSTAGRAM
Ум Кулсум – Звездата на Изтока