fbpx

Ориенталският танц – магия, която се движи.

24.08.2014
Интервю за Shreddedpromises.blogspot.com

Наскоро прочетох, че никой не полудява по-бързо от нормалния човек. Следователно, всеки нормален човек, съзнателно или не, търси механизми да открива, съхранява и развива себе си, избягвайки т.нар. полуда. Защото полудата идва от външния свят, а спокойствието от вътрешния, от опознаването на собствените ни дълбини. Надали има по-вълнуващо изживяване за човека от това да изследва себе си и да разбира, че съвсем не е статичен и всеки миг живот е достойно време за промяна и развитие. А в това начинание са нужни огън и страст. Необходимо е онова, което събужда, гори и разгаря човека. Отвътре, докато го обземе целия.

Танцът, скъпи приятели, не е ли точно това – песента на тялото. Замисляли ли сте се колко е ценно, че можем да танцуваме, че сме дарени с тази безкрайна възможност? Така, размишлявайки за вътрешния огън на човека, се натъкнах на ориенталските танци. Преди да пристъпя прага на залата, нямах очаквания, не знам дали бях дори любопитна за естеството на заниманията. Знаех, че щом харесвам арабската кухня и пикантните вкусове, сигурно и ориенталските танци ще ми допаднат. Поради това и най-вече заради огъня и съвестта, които усетих във Виолета Вълчева, реших да я поканя на гости в Shreddedpromises, за да разкаже за танците, бидейки танцьор, хореограф и инструктор. Това, което ме впечатли у нея, бе че не просто нарежда на групата: сега раменете назад, завърти се, а разказва историята на всяко движение и се старае търпеливо да те запознае със самия дух на танца. Надявам се всички, които са любопитни и имат интерес по темата, да намерят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

Заварвам Вили въодушевена след участието й в международния фестивал Оrient el hob в Бургас, където печели второ място и пристъпваме към разговор:

Orient El Hob Festival, 2014

– Вили, разкажи ни най-напред за историята на ориенталския танц. Откъде произлизат корените му?

– Корените на ориенталският танц можем да търсим в Египет и други части на Близкия Изток, но е трудно да се определи с точност. От периода на древността могат да се намерят малко категорични писмени данни, повечето са във вид на рисунки. Разкази сочат, че в Северна Африка и Египет това са ритуални танци, които са имали за цел да подготвят жената преди раждане. В Древна Гърция, в някои от храмовите танци са описвани движения, които са характерни за ориенталския танц. Произходът му също така се свързва и с култа към богинята на плодородието в културите на различни народи.

През Средновековието империите често са изменяли границите си. Близкият Изток, в това число и Египет, са били подложени на влиянието на различни култури като най-силна следа са оставили гръцките и персийските традиции, които със сигурност повлияват и местинте танци.

През 17 и 18 в. описания на ориенталския танц се намират в разказите на пътешестевниците от западна Европа. По това време в Египет са практикували два вида танцьорки – т.нар. ауалим (awalim) и гаyази. Ауалим били образовани жени, които танцували само пред жените в харема, докато танцьорките от племената гаyази изнасяли представленията си и пред мъжка публика. През 19 и 20 в. ориенталският танц се развива във формата, която познаваме днес, а именно т.нар. ракс шарки (raks sharqi), което означава източен танц.

– А какво те привлече в египетската традиция на танца, за която си ни споменавала неведнъж по време на тренировки?

– Когато започнах да танцувам, не правих разлика между различните „школи”. Впоследствие започнах да обикалям по фестивали, където много добре се вижда как преподавателите от различни държави интерпретират танца. Движенията на египетските танцьори и на тези, които предпочитат да се придържат към автентичността на египетския танц са доста по-обрани, отколкото например сме мнозинството от танцьорите с неарабски произход. Ние имаме навик да танцуваме с размах, с големи акценти в движенията. Малко повече правим шоу. А танцът трябва да достигне не само до очите, но и до душата на хората.

В същото време истинският ориенталски танц трудно би бил разбран у нас, вероятно автентичната танцьорка би изглеждала странно. И това е нормално поради различията в западната и източата култура. Например отношението към естетиката в Арабския свят е съвсем различно. Там за красиви се считат жени с пищна фигура. Имам усещането, че танцът е много по-земен, насочен към обмяна на енергия с аудиторията, а не е самоцелно търсене на визхищението на публиката.

На първо място трябва ти да се забавляваш с танца и да го усещаш. В крайна сметка това, което достига до хората е човекът в теб.

– В тази връзка, как може един начинаещ да „изключи” главата си по време на танците и да се отпусне напълно в тялото си.

– По принцип е необходимо да има баланс. Когато започнах да преподавам забелязах, че има два типа хора. Едните са “имитатори” – те гледат, правят движенията, но не знаят какво точно се случва (както бях аз в началото). А другите имат нужда първо да обмислят движението, да го разберат чисто аналитично и след това тялото им го прави. Със сигурност е добре главата да участва в по-малки проценти. Когато мислиш ами сега, дали се получава, просто блокираш. А и когато мислят, хората започват да се сравняват. С представата и очакванията, които са имали за себе си, с тези до тях, с мен. Това допълнително създава препятствие да направиш каквото и да било. Естествено, че все пак трябва да има съзнание в процеса. Ако не съм наясно какво точно правя много трудно ще постигна задоволителен резултат.

Фестивал по ориенталски танци “Ориент Ел Хоб” 2014

– Може би оттам тръгва всичко, че от самото начало всеки иска да се развихри, да тръгне диво напред, сякаш цял живот е танцувал. А в този устрем губиш усещането за баланс, за това как да подходиш правилно.

– Действително, първоначалните нагласи и усещания са, че това е лесен танц. А това не е точно така. В началото имаме ентусиазъм, искаме да се изразим, но на тялото му е трудно, това за него е нов език… Впоследствие обаче всичко се научава и тогава разбираш, че търпението и усилието си заслужават 🙂

– По колко време танцуваше в началото?

Когато започнах да танцувам, посещавах семинарите на моята първа учителка – Евелина Папазова. Тя идваше три пъти годишно за по два или три уикенда. Между нейните посещения ходих веднъж седмично при нейна ученичка – Бояна Петрова. Толкова се запалих, че си купих едно голямо огледало, сложих го в стаята си и започнах много упорито да танцувам сама в къщи. С времето любопитството ми и желанието да науча повече все повече ме завладяваха и започнах да посещава фестивали по ориенталски танци в различни държави.

– Усети ли в женската си част някаква промяна след танците?

– О, да. Аз не бях най-грациозната жена, която можеш да си представиш. Рокли до двадесетата си година не носих. Дори не се бях замисляла върху това. Мои познати ми казваха, че съм се променила след като започнах да танцувам. Явно излъчването се променя, походката, движенията, начина, по който стоиш и седиш. Със сигурност съм станала по-женствена. Танцувайки влизаш в хармонична връзка и с тази част от себе си.

– Kaкво искаш да видиш развитието на ориенталския танц в България занапред?

– Само по себе си, това развитие е започнало от преди аз да се занимавам с танци. В последните 2 години се организираха два фестивала по ориенталски танци. Самите фестивали имат и информативна функция, т.е. те не са форум само за танцьори. По време на всеки фестивал има и спектакли, които може да ги посети всеки, които е любопитен да види как всъщност изглежда ориенталския танц.

Иска ми се този танц да бъде уважаван и приеман като изкуство и да не бъде бъркан с разни интерпретации по темата.

Друга тенденция, която отчитам като развитие е, че все повече българки започват да се интересуват от ориенталските танци.

-Каква според теб е причината за интереса?

-Мнозинството от дамите биват привлечени от красотата на танца и от музиката. Друга причина е, че ориенталските танци са подходящи за всички жени без значение на каква възраст са и с какво телосложение. Много търсят естетични ефекти – грация, тънка талия, други го правят за тонус, искат просто да се завабляват или търсят начин за себеизразяване. За голяма част това е начин да открият или преоткрият нов аспект жената в тях. В крайна сметка последният ефект се случва при всички и за мен е удоволствие да наблюдавам процеса и промяната, която настъпва в ученичките ми.

Ориенталският танц – магия, която се движи.