Едно от значенията на думата „балади“ на арабски е „провинциален“, „от/на народа“, „от/на страната“. Ако някой човек е балади, това би означавало, че е с провинциален произход, че е получил образованието си от „училището на живота“ и няма изтънчените маниери на по-висшите социални класи. В контекста на египетските танци балади е определен тип музика, стил в танца, може да се срещне и като име на ритъм.
Балади музиката се появява през първата половина на XX век в Кайро и Александрия и основните фактори за това са два. От една страна много хора мигрират от селата в градовете в началото на века, търсейки работа и по-добър живот. Заедно с тях в градовете „пристигат“ музиката и танците им. От друга страна по време на двете световни войни в Кайро и Александрия английските войници донасят със себе си музикални инструменти нетипични за Египет – акордеон, саксофон и тромпет. Местните музиканти започват да свирят с тях традиционната си музика като придават ново звучене на мелодиите, но не ги променят – не добавят в тях елементи от западната музика. Може да се каже, че балади музиката е градски стил на египетска фолклорна музика, която използва и западни мелодични инструменти – саксофон, тромпет, акордеон.
Балади музиката се предава от уста на уста в семействата на музикантите. Не се изучава в учебни заведения, нейно училище и сцена са кафенета, сватби и местни празници.
Когато говорим за балади музика се има предвид балади песни или т.нар. балади прогресия – музикална композиция, която се състои от различни части, подредени в определен ред. Балади прогресия обикновено е диалог между мелодичен инструмент – най-често акордеон, саксофон, ней и ударни инструменти – табла, даф, сагат.
Afrah Baladi – балади прогресия в изпълнение на известния саксофонист Мустафа Сакс/Mustafa Sax
Thati il Shibak – известна балади песен на Фатме Серхан/Fatme Serhan
Shik Shak Shok – балади прогресия от акордиониста Хасан Абу Ал-Сауд/ Hassan Abou El Seoud
Съществува тенденция, на база структурата на традиционната балади прогресия, да се създават произведения със значително по-модерно и по-драматично звучене от автентичното. Композитори и музиканти, които се свързват с тази тенденция са Марио Кирлис/Mario Kirlis, Матиас Хазрум/Matias Hazrum, Армен Кусикян/Armen Kusikian. За да се различи от традиционната балади прогресия, често се използва названието „съвременно“ или „модерно“ балади – название, чиято коректност е оспорвана.
Балади – Армен Кусикян/Armen Kusikian
New Baladi – Марио Кирлис/Mario Kirlis
Обратно към началото на текста
На арабски „шааби“ означава “народен”, “провинциален”, “селски”. Към днешна да има негативен нюанс и донякъде е синоним на беден и необразован. С тази дума се описват хората, които живеят в най-бедните квартали на Кайро, голяма част от тях дошли от провинцията. Съответно музиката, която пеят и свирят, също се нарича шааби. Стилът се появява през 70-те години на ХХ-ти век. За разлика от класическата музика, която е за любов и патриотизъм, в шааби музиката се пее за бедност, безработица, негодувание от правителството, алкохол, наркотици, безнадеждността на живота като цяло, всякакви метафори за секс. Поради тази причина шааби музиката не е излъчвана в държавните медии (територия на класическата арабска музика) и е забранявана и цензурирана. Популярността й се дължи на многобройното шааби население както и на появата на касетите, което позволява евтиното й записване и разпространение. Сцената на шааби музиката са местни сватби и нощни клубове. За шааби музиката е много важен споменатият вече мауал (гласова импровизация преди самата песен, която разказва история, често тъжна). Колкото по-изкусен и емоционален е мауал, толкова по-добър е шааби изпълнителят. „Бащата“ на шааби стила е Ахмед Адауия/Ahmed Adaweya. Други популярни шааби певци са Хаким/Hakim, Абд Ал-Басит Хамуда/ Abd El Basset Hamouda, Саад Ал-Сарир/Sa’d El Soghayar, Махмуд Ал-Лейси/Mahmoud El Leithy Буси/Bosy, Амина/Amina
Шааби музиката постоянно се развива, отразявайки динамиката на социалната класа, от която произлиза. В началото около 70-те години на XX-ти век песните имат звучене и понякога структура, подобна на балади. През последните години става популярно т.нар. шааби махраган (превежда се “фестивал”), което звучи много модерно, има електронни елементи, може да включва рапиране и други музикални ефекти, които са актуални в момента.
Bint Al Sultan – Ахмед Адауия
Halawet Ruh – Хаким
Abdu – Махмуд Ал-Лейси и Буси
Шааби махраган
Обратно към началото на текста
Началото на модерната арабска поп музика е в Египет, около средата на 50-те години, когато в класическите арабски песни започват да се появяват елементи от западната музика. Някои от първите поп звезди, които изгряват в началото на 80-те години на XX-ти век са Амр Диаб/Amr Diab и Мохамед Мунир/ Mohamed Mounir (Египет), Казим Ал-Сахир/Kathim Al-Saher (Ирак), Рагиб Алама/ Ragheb Alama и Нажуа Карм/ Njwa Karm (Ливан). Повечето известни поп изпълнители са от Ливан и Египет – Тамер Хосни/Tamer Hosny, Ширийн/Sherine, Амал Махер/Amal Maher (Египет), Уаел Жасар/ Wael Jassar, Елиса/Elissa, Нанси Ажрам/Nancy Ajram, Хаифа Уахбе/Haifa Wahbe, Уаел Кфури/Wael Kfoury, Мириам Фарес/Myriam Fares, Фадл Шакир/Fadl Shaker, Адам/Adam (Ливан), Сабир Рибай/Saber Rebai (Тунис), Асала Насри/Assala Nasri (Сирия). Някои от тях изпълняват и стари класически арабски песни.
Law Hobna Ghalta – Уаел Кфури
Keifak Enta – Адам
Обратно към началото на текста
Освен изброените стилове, друга музика, популярна сред танцьорите, е межансе и табла соло.
Межансе – музикално произведение, което комбинира разнообразни ритми и мелодии, включително и такива от различни фолклорни стилове. Често това е музика, която е композирана специално за танцьори. Стилът танц, който се изпълнява на тази музика, също се нарича межансе.
Табла соло – както подсказва името, това е изпълнение само на ударни музикални инструменти. Водеща е таблата, която свири разнообразни ритми в различно темпо. Съответно и самият танц, който се изпълнява на тази музика се нарича табла соло.
Межансе – Хорус Араб Мюзик/Horus Arab Music
Табла Соло – Хусам Рамзи/Hossam Ramzy
Творци, които създават и изпълняват музика, подходяща за танцуване (включително версии на класическа арабска музика) са: Hossam Ramzy, Issam Houshan, Dr Samy Farag, Amir Sofi, Cairo Orchestra, Al Ahram Orchestra, Horus Aarab Music.
Bahlam Beek – версия на Hosam Ramzy (песен на Абд Ал-Халим Хафез)
Ana Fi Intizarak – в изпълнение на Cairo Orchestra (песен на Ум Кулсум)
Обратно към началото на текста
Един от най-често задаваните въпроси в часовете ми по танци е “Как да намерим хубава арабска музика, подходяща за танцуване?” Опциите са много и е трудно да се ориентираме баз да имаме информация за стиловете и конкрентни изпълнители. Арабската музика е много разнообразна – зависи от коя държава е; дали е фолклорна, класическа, поп; дали е традиционна или такава със съвременно звучене; по какъв повод и при какви ситуации се изпълнява, което определя дали е подходяща за танцуване или само за слушане. В различните стилове ориенталски танци се използва музика от Египет, Ливан, Сирия, Арабския залив, Ирак. Информацията в този текст се отнася за музиката на Египет и отчасти Ливан. Целта на поста е да ви ориентира в основните стилове музика и да ви помогне да откриете, това което ви е интересно и отговаря най-добре на вкуса ви. Приятно четене и слушане!
