Един от най-често задаваните въпроси в часовете ми по танци е “Как да намерим хубава арабска музика, подходяща за танцуване? Опциите са много и е трудно да се ориентираме баз да имаме информация за стиловете и конкрентни изпълнители. Арабската музика е много разнообразна – зависи от коя държава е; дали е фолклорна, класическа, поп; дали е традиционна или такава със съвременно звучене; по какъв повод и при какви ситуации се изпълнява, което определя дали е подходяща за танцуване или само за слушане. В различните стилове ориенталски танци се използва музика от Египет, Ливан, Сирия, Арабския залив, Ирак. Информацията в този текст се отнася за музиката на Египет и отчасти Ливан. Целта на поста е да ви ориентира в основните стилове музика и да ви помогне да откриете, това което ви е интересно и отговаря най-добре на вкуса ви. Приятно четене и слушане!
Египетска фолклорна музика
Фолклорната музика на Египет е разнообразна колкото и етносите, които живеят на територията на страната. Тук попада музика от региона Саид (горното течение на р. Нил), нубийска музика, музиката на етническата група гауази, бедуински мелодии, музика характерна за Александрия (където голяма част от населението е с гръцки корени) и крайбрежието, като това не изчерпва списъка. Мелодиите са предавани от уста на уста, не са записвани, основно са песни, които се хващат бързо, отразяват бита на хората, изпълняват се за забавление на сватби и други празници. Използват се местни музикални инструменти. Много типична за египетската фолклорна музика е т.нар. мауал (موال) – гласова импровизация, която започва преди същинската част на песента и може да разказва някаква история. Тези гласови импровизации са много основна част и от по-съвременните стилове като например шааби.
Нубийска музика
Музика от региона Саид
Класическа арабска музика
Ако на Запад терминът класическа музика се отнася за музика, която датира от векове, то в Арабския свят най-често се има предвид музика от началото на 20-те години на ХХ-ти век. Корените й са в Египет и други арабски държави, които първи придобиват независимост от западното управление. За това и първите композиции са патриотични песни. Творците от „голямата четворка“ на класическата арабска музика най-добре описват звученето на този стил – Ум Кулсум/ Oum Kalthoum (Египет), Абд Ал-Халм Хафез/ Abd El Halim Hafez (Египет), Мохамед Абд Ал-Уахаб/ Mohamed Abdel Wahab (Египет), Фарид Ал-Атраш/ Farid El Atrash (Сирия/ Египет). Ум Кулсум и Абд Ал- Халим Хафез са сред най-известните певци в арабския свят, а Фарид Ал-Атраш и Мохамед Абд Ал-Уахаб, освен певци са и композитори. Тази музика се счита за елитно изкуство, което съчетава емоционална поезия, сложни композиции, големи оркестри и виртуозно вокално изпълнение.
Още талантливи певци, творили в този стил са Уарда Ал-Джазаириа/ Warda Al Jazairia (Ливан/Алжир), Фейруз/ Feiruz (Ливан) , Нажат Ал-Сарира/ Najat Al Saghira (Египет) и много други.
Gabar в изпълнение на Абд Ал-Халим Хафез
El Ouyoun El Soud в изпълнение на Уарда Ал-Джазаириа
В общия случай оригиналните записи на класическата арабска музика не са подходящи за танцуване. Адаптирани версии на класическа арабска музика за танцьори може да потърсите в музиката на Hossam Ramzy, Issam Houshan, Dr Samy Farag, Amir Sofi, Cairo Orchestra, Al Ahram Orchestra, Horus Aarab Music.
Ana Fi Intizarak, една от най – известните песни на Ум Кулсум, в изпълнение на Cairo Orchestra
Балади музика
Едно от значенията на думата „балади“ на арабски е „провинциален“, „от/на народа“, „от/на страната“. Ако някой човек е балади, това би означавало, че е с провинциален произход, че е получил образованието си от „училището на живота“ и няма изтънчените маниери на по-висшите социални класи. В контекста на египетските танци балади е определен тип музика, стил в танца, може да се срещне и като име на ритъм.
Балади музиката се появява през първата половина на XX век в Кайро и Александрия и основните фактори за това са два. От една страна много хора мигрират от селата в градовете в началото на века, търсейки работа и по-добър живот. Заедно с тях в градовете „пристигат“ музиката и танците им. От друга страна по време на двете световни войни в Кайро и Александрия английските войници донасят със себе си музикални инструменти нетипични за Египет – акордеон, саксофон и тромпет. Местните музиканти започват да свирят с тях традиционната си музика като придават ново звучене на мелодиите, но не ги променят – не добавят в тях елементи от западната музика. Може да се каже, че балади музиката е градски стил на египетска фолклорна музика, която използва и западни мелодични инструменти – саксофон, тромпет, акордеон.
Балади музиката се предава от уста на уста в семействата на музикантите. Не се изучава в учебни заведения, нейно училище и сцена са кафенета, сватби и местни празници.
Когато говорим за балади музика се има предвид балади песни или т.нар. балади прогресия – музикална композиция, която се състои от различни части, подредени в определен ред. Балади прогресия обикновено е диалог между мелодичен инструмент – най-често акордеон, саксофон, ней и ударни инструменти – табла, даф, сагат.
Afrah Baladi – балади прогресия в изпълнение на известния саксофонист Мустафа Сакс/ Mustafa Sax
Thatil Shibbak – известна балади песен в изпълнение на Фатме Серхан/ Fatme Serhan
Съществува тенденция, на база структурата на традиционната балади прогресия, да се създават произведения със значително по-модерно и по-драматично звучене от автентичното. Композитори и музиканти, които се свързват с тази тенденция са Марио Кирлис/ Mario Kirlis, Матиас Хазрум/ Matias Hazrum, Армен Кусикян/ Armen Kusikian.
Baladi Ruh – Armen Kusikian
Шааби музика
На арабски „шааби“ означава “народен”, “провинциален”, “селски”. Към днешна да има негативен нюанс и донякъде е синоним на беден и необразован. С тази дума се описват хората, които живеят в най-бедните квартали на Кайро. Съответно музиката, която пеят и свирят, също се нарича шааби. Стилът се появява през 70-те години на ХХ-ти век. За разлика от класическата музика, която е за любов и патриотизъм, в шааби музиката се пее за бедност, безработица, негодувание от правителството, алкохол, наркотици, безнадеждността на живота като цяло, всякакви метафори за секс. Поради тази причина шааби музиката не е излъчвана в държавните медии (територия на класическата арабска музика) и е забранявана и цензурирана. Популярността й се дължи на многобройното шааби население както и на появата на касетите, което позволява евтиното й записване и разпространение. Сцената на шааби музиката са местни сватби и нощни клубове. За шааби музиката е много важен споменатият вече мауал (гласова импровизация преди самата песен, която разказва история, често тъжна). Колкото по-изкусен и емоционален е мауал, толкова по-добър е шааби изпълнителят. „Бащата“ на шааби стила е Ахмед Адауия/ Ahmed Adaweya. Други популярни шааби певци са Хаким/ Hakim, Абд Ал-Басит Хамуда/ Abd El Basset Hamouda, Саад Ал-Сарир/ Sa’d El Soghayar, Махмуд Ал-Лейси/ Mahmoud El Leithy, Буси/ Bosy, Амина/ Amina.
Шааби музиката постоянно се развива, отразявайки динамиката на социалната класа, от която произлиза. В началото около 70-те години на XX-ти век песните имат звучене и понякога структура, подобна на балади. През последните години става популярно т.нар. шааби махраган (превежда се “фестивал”), което звучи много модерно, има електронни елементи, може да включва рапиране и други музикални ефекти, които са актуални в момента.
Bint Al Sultan – Ахмед Адауия
Halawet Ruh – Hakim
Шааби махраган
Поп музика
Началото на модерната арабска поп музика е в Египет, около средата на 50-те години, когато в класическите арабски песни започват да се появяват елементи от западната музика. Някои от първите поп звезди, които изгряват в началото на 80-те години на XX-ти век са Амр Диаб/ Amr Diab и Мохамед Мунир/ Mohamed Mounir (Египет), Казим Ал-Сахир/ Kathim Al-Saher (Ирак), Рагиб Алама/ Ragheb Alama и Нажуа Карм/ Njwa Karm (Ливан). Повечето известни поп изпълнители са от Ливан и Египет – Тамер Хосни /Tamer Hosny, Ширийн/ Sherine, Амал Махер/ Amal Maher (Египет), Уаел Жасар/ Wael Jassar, Елиса/ Elissa, Нанси Ажрам/ Nancy Ajram, Хаифа Уахбе/ Haifa Wahbe, Уаел Кфури/ Wael Kfoury, Мириам Фарес/ Myriam Fares, Фадл Шакир/ Fadl Shaker, Адам/ Adam (Ливан), Сабир Рибай/ Saber Rebai (Тунис), Асала Насри/ Assala Nasri (Сирия). Някои от тях изпълняват и стари класически арабски песни.
Yetalemo – Amr Diab
Межансе и табла соло (дръм соло)
Межансе Layalina – Хорус Араб Мюзик/ Horus Arab Music
Ако желаете да научите повече за стиловете ориенталски танци и музикалните жанрове, вижте Стилове в ориенталските танци.
