„Как да намеря арабска музика, подходяща за танцуване?“ – Това е един от най-често задаваните въпроси в часовете ми по танци. Опциите действително са много и особено в началото е трудно да се ориентираш без да имаш информация за конкретни изпълнители и жанрове, които са подходящи за танцуване.
Разбира се, най-лесният начин е да ти изпратя плейлиста, но ако искаш да научиш повече за арабската музика – чети надолу.
Арабската музика е много разнообразна и различни фактори определят дали е подходяща за танцуване (и за кои стилове танци) или само за слушане. Сред тях са:
- Какъв жанр е – фолклорна, класическа, поп?
- Какви музикални инструменти се използват и как звучи – традиционно или съвременно?
- По какъв повод и в какви ситуации се изпълнява?
В различните стилове ориенталски танци използваме музика от Египет, Ливан, Сирия, Арабския залив, Ирак. Информацията в този текст се отнася за музиката на Египет и отчасти Ливан. Целта на публикацията е да те ориентира в основните музикални жанрове и да ти помогне да откриеш, това което ти е интересно и отговаря най-добре на вкуса ти. Приятно слушане!
Египетска фолклорна музика
Фолклорната музика на Египет е разнообразна колкото и етносите, които живеят на територията на страната. Примери за фолклорна музика, които съвсем не изчерпват напълно списъка, са: музика от региона Саид (горното течение на р. Нил), нубийска музика, бедуинска музика, музика от Александрия и средиземноморското крайбрежие.
Характерно за фолклорните песни и мелодии е, че са предавани от уста на уста, не са записвани, запомнят се бързо от хората и отразяват техния бит и основно се изпълняват за забавление на сватби и други празници.
В този музикален жанр се използват различни музикални инструменти, които може да варират според географията и етноса на населението.
Много типичен за египетската фолклорна музика е т.нар. „мауал“ (موال) – гласова импровизация, която започва преди същинската част на песента и може да разказва история. Мауал се пренася и в по – съвременните градски стилове като например шааби.
Нубийска музика
Музика от региона Саид
Класическа арабска музика от 20-ти век
Ако на запад терминът „класическа музика“ се отнася за музика, която датира от векове, то в Арабския свят най-често се има предвид музика от началото на 20-те години на 20-ти век. Корените й може да търсим в Египет.
„Великата четворка“ на класическата арабска музика най-добре описват звученето на този стил – Ум Кулсум/ Oum Kalthoum (Египет), Абд Ал-Халм Хафез/ Abd El Halim Hafez (Египет), Мохамед Абд Ал-Уахаб/ Mohamed Abdel Wahab (Египет), Фарид Ал-Атраш/ Farid El Atrash (Сирия/ Египет).
Ум Кулсум и Абд Ал- Халим Хафез са сред най-известните певци в арабския свят, а Фарид Ал-Атраш и Мохамед Абд Ал-Уахаб, освен певци са и композитори.
Класическата музика се счита за елитно изкуство, което съчетава емоционална поезия, сложни композиции, големи оркестри и виртуозно вокално изпълнение.
Още талантливи певци, творили в този стил са Уарда Ал-Джазаириа/ Warda Al Jazairia (Ливан/Алжир), Фейруз/ Feiruz (Ливан) , Нажат Ал-Сарира/ Najat Al Saghira (Египет).
El Ouyoun El Soud в изпълнение на Уарда Ал-Джазаириа
В общия случай оригиналните записи на класическата арабска музика не са подходящи за танцуване. Адаптирани версии на класическа арабска музика за танцьори може да потърсите в музиката на Hossam Ramzy, Issam Houshan, Dr Samy Farag, Amir Sofi, Cairo Orchestra, Al Ahram Orchestra, Horus Aarab Music.
Laylet Hob, една от най – известните песни на Ум Кулсум, версия на Mercedes Nieto
Балади музика
Едно от значенията на думата „балади“ (بلدي) на арабски е „провинциален“, „от/на народа“, „от/на страната“. Мъжът и жената балади са с корени от провинцията, държат на традиционните морални ценности и често са получили образованието си от „училището на живота“. Счита се, че нямат изтънчените маниери на по-висшите социални класи.
В контекста на египетските танци думата „балади“ може да означава музикален жанр, стил в танца, алтернативно название на арабския ритъм „масмуди“.
Балади музиката има дълга история и различни поджанрове. „Фаворити“ в общността на ориенталските танци са старите балади песни и т.нар. балади прогресия.
Балади прогресията е музикална композиция, която се състои от различни части, подредени в определен ред. Тя обикновено е диалог между мелодичен инструмент – най-често акордеон, саксофон, ней и ударни инструменти – табла, даф, сагат.
Балади музиката се развива заедно с общността. Става популярна първата половина на XX век в Кайро и Александрия и основните фактори за това са два. От една страна много хора мигрират от селата в градовете в началото на века, търсейки работа и по-добър живот. Заедно с тях в градовете „пристигат“ музиката и танците им. От друга страна по време на двете световни войни в Кайро и Александрия английските войници донасят със себе си музикални инструменти нетипични за Египет – акордеон, саксофон и тромпет.
Местните музиканти започват да свирят с тях традиционната си музика без да я променят, но чуждоземните инструменти й дават ново звучене. Може да се каже, че балади музиката е смесица от музиката в града и египетската фолклорна музика, в която се използва и западни мелодични инструменти – саксофон, тромпет, акордеон.
Балади музиката се предава от уста на уста в семействата на музикантите. Не се изучава в учебни заведения, нейно училище и сцена са кафенета, сватби и местни празници.
Afrah Baladi – балади прогресия в изпълнение на известния саксофонист Мустафа Сакс/ Mustafa Sax
Thatil Shibbak – известна балади песен в изпълнение на Фатме Серхан/ Fatme Serhan
За кратко съществува тенденцията на база структурата на традиционната балади прогресия, да се създават произведения със значително по-модерно и по-драматично звучене от автентичното. Композитори и музиканти, които се свързват с тази тенденция са Марио Кирлис/ Mario Kirlis, Матиас Хазрум/ Matias Hazrum, Армен Кусикян/ Armen Kusikian.
Baladi Ruh – Armen Kusikian
Шааби музика
На арабски език на думата „шааби“ (ثعبي) е синоним на „балади“ и буквално се превежда като „народен“. Факт е, че има негативен оттенък, особено когато се използва за да обозначи определена обществена прослойка и донякъде е синоним на беден и необразован. С тази дума се описват хората, които живеят в гетата на Кайро. Съответно музиката, която пеят и свирят, също се нарича шааби.
Също като балади, шааби е стил, който се развива заедно с общността и историята на шааби музиката е много комплексна. В нашата танцова общност с шааби свързваме най-вече шааби музиката, която се появява през 70-те години на 20-ти век.
За разлика от класическата музика, която е за любов и патриотизъм, в шааби музиката се пее за бедност, безработица, негодувание от правителството, алкохол, наркотици, безнадеждността на живота като цяло, всякакви метафори за секс. Парадоксът е, че много често тези тежки теми са поднесени с веселие и парти настроение.
Поради пиперливите си текстове шааби музиката от и след 70-те години рядко е излъчвана в държавните медии (територия на класическата арабска музика) и е забранявана и цензурирана. Популярността й се дължи на многобройното шааби население както и на появата на касетите, което позволява евтиното й записване и разпространение.
Сцената на шааби музиката са местни сватби и нощни клубове. За шааби музиката е много важен споменатият вече мауал (гласова импровизация преди самата песен, която разказва история, често тъжна). Колкото по-изкусен и емоционален е мауал, толкова по-добър е шааби изпълнителят.
„Бащата“ на съвременния шааби стила е Ахмед Адауия/ Ahmed Adaweya. Други популярни шааби певци са Хаким/ Hakim, Абд Ал-Басит Хамуда/ Abd El Basset Hamouda, Саад Ал-Сарир/ Sa’d El Soghayar, Махмуд Ал-Лейси/ Mahmoud El Leithy, Буси/ Bosy, Амина/ Amina.
Шааби музиката постоянно се развива, отразявайки динамиката на социалната класа, от която произлиза. В началото около 70-те години на 20-ти век песните имат звучене и понякога структура, подобна на балади. През последните години става популярно т.нар. шааби махраган (буквален превод “фестивал”), което звучи много модерно, има електронни елементи, може да включва рапиране и други музикални ефекти, които са актуални в момента.
Bint Al Sultan – Ахмед Адауия
Halawet Ruh – Hakim
Шааби махраган
Поп музика
Началото на модерната арабска поп музика е в Египет, около средата на 50-те години, когато в класическите арабски песни започват да се появяват елементи от западната музика.
Някои от първите поп звезди, в смисъла, в който разбираме поп музиката днес, изгряват в началото на 80-те години на 20-ти век. Сред тях са: Амр Диаб/ Amr Diab и Мохамед Мунир/ Mohamed Mounir (Египет), Казим Ал-Сахир/ Kathim Al-Saher (Ирак), Рагиб Алама/ Ragheb Alama и Нажуа Карм/ Njwa Karm (Ливан).
Повечето известни поп изпълнители са от Ливан и Египет – Тамер Хосни /Tamer Hosny, Ширийн/ Sherine, Амал Махер/ Amal Maher (Египет), Уаел Жасар/ Wael Jassar, Елиса/ Elissa, Нанси Ажрам/ Nancy Ajram, Хаифа Уахбе/ Haifa Wahbe, Уаел Кфури/ Wael Kfoury, Мириам Фарес/ Myriam Fares, Фадл Шакир/ Fadl Shaker, Адам/ Adam (Ливан), Сабир Рибай/ Saber Rebai (Тунис), Асала Насри/ Assala Nasri (Сирия).
Някои от тях изпълняват и други жанрове, включително и класическа арабска музика.
Yetalemo – Amr Diab
Музика, композирана специално за ракс шарки
С превръщането на ракс шарки (ориенталски танц/ бели денс) на индустрия в Египет, и към днешна дата в много други части на света, започва да се композира и музика специално за целите на танцьорките.
Oriental Entrance („межансе“) в изпълнение на Виолета Вълчева
Ако желаете да научите повече за стиловете ориенталски танци и музикалните жанрове, вижте Стилове в ориенталските танци.
