Какво е бели денс? Какво е ориенталски танц? Какво е ракс шарки? Това три различни стила танци ли са, има разлика между тях? Кое е правилното наименование?
Това са едни от най-често задаваните ми въпроси през десет годишната ми практика на танцьор и преподавател по ориенталски танци.
Краткият отговор е следният:
Бели денс (belly dance), ракс шарки (raqs sharqi), ориенталски танц и ориентал (oriental) са синоними. С тях наричаме танцовия стил, който възниква през 20-те години на ХХ в. в Кайро, столицата на Египет. Това е стилът, който най-често асоциираме с образа на танцьорка, облечена с пищно украсен костюм с голо коремче, омагьосваща с женствени и грациозни движения.
„Ракс шарки“ е името на танца на арабски език и се появява в Кайро около 1925 г. „Бели денс“ е название, което се повява в Чикаго (САЩ) през 1893 г. „Бели денс“ и „ракс шарки“ възникват по различно време и нямат лингвистична връзка по между си. „Ориенталски танц“ е превод на български език на „ракс шарки“. По-надолу в текста е обяснено как и защо се появяват различните наименования.
На база наблюденията и опита ми до момента правя следното уточнение: ориенталски танц (в единствено число) и ориенталски танци (в множествено число) не винаги са равнозначни. Ориенталски танц, както вече споменахме, е синоним на бели денс и ракс шарки. Ориенталски танци може да означава сборно наименование за различни стилове от Близкия изток (в това число и ракс шарки). Причината за тази разлика ще откриете по-надолу в текста.
Дългият отговор за по – любознателните:
Бели денс
През 1798 г. Наполеон влиза в Египет с войските си и цяла експедиция от учени, журналисти и художници. Чужденците са силно заинтригувани от танците, които виждат в Египет (кои са танцьорките, до които са имали досег е друга дълга история 
). Без задължително да харесват танцьорките и начина, по който се движат, тяхната различност е все пак някак пленителна. След тази първа експедиция французите нарекли египетските танци „danse du ventre“ или в превод от френски език – „танц на корема“.
Години по-късно в Западна Европа и Америка стават популярни световните търговски изложения. Една от атракциите на изложенията били улици и палатки, построени в традициите и пресъздаващи моменти от бита на арабските държави. Танцьори, певци и музиканти от същите държави били наемани като част от изложението.
На такова световно изложение в Чикаго през 1893 г. се появило името бели денс. Сол Блум бил импресарио, който наел артисти от Египет. В желанието си да привлече повече посетители към неговата палатка дава звучното и скандално име, за тогавашните нрави, „бели денс“, което се налага и остава и до днес. Счита се, че не го е измислил, а го е превел от френски език. Много от танцьорите не харесват това име (основателно), т. като донякъде принизява и опростява стил. В крайна сметка ориенталският танц е много комплексен и софистициран стил, в който участват всички части на тялото. Факт е обаче, че името се използва в световен мащаб, това едва ли някога ще се промени и негативната конотация се чувства все по-малко.
Ракс Шарки
„Ракс шарки“ идва от арабски език, „ракс“ (raqs/رقص) означава танц, а „шарки“ (sharqi/شرقي) – източен, т.е. „източен танц“. Ракс шарки се заражда като стил през 20-те години на XX в. в Кайро, тогава се поставят основите на това, което днес ние познаваме като бели денс/ ориенталски танц.
Възникването и развитието на ракс шарки е дълъг процес, но на практика той е фюжън между традиционни движения от египетски танци и елементи от други стилове като персийски танци, балет и латино танци. Счита се, че египтяните са дали това име, за да разграничат ракс шарки, от една страна, от всички чуждестранни танци, а от друга – от традиционни египетски стилове като ракс балади например. Терминът ракс шарки започва да се употребява в Египет в средата на 20-те години. През 1925 г. за първи път е споменат в обява във вестник, която съобщава, че програмата на известно заведение в Кайро включва и изпълнение на ракс шарки.
Всички преподаватели от Египет, с които съм изучавала ракс шарки до момента, използват наименованията „шарки“ или „ориентал“ и не си спомням някой от тях да е използвал името бели денс.
Ориенталски танц
От raqs – танц и sharqi – източен/ориенталски
- „Ориенталски танци“ от гледна точка на Запада
На запад, „ориенталски танци“ често се използва по-скоро в географския аспект на словосъчетанието, т.е. танци от Ориента. Географското понятие „Ориент“ идва от френската дума за „изток“ и в близкото минало западноевропейците са наричали Ориент етно-културния регион на Югозападна Азия. В този смисъл западния свят използва ориенталски танци като общ знаменател, който включва различни стилове танци като най-популярни сред ориенталските танцьорки са:
- Ракс шарки (бели денс/ориентал/ориенталски танц), балади, шааби, ауалим, гауази, египетски фолклорни танци и традиционни сценични танци от Египет
- Дабке (дабка) – танц, характерен за държавите от Леванта/ Североизточен Египет
- Тунизийски и марокански популярни стилове
- Халиджи – социален танц, характерен за част от държавите от Персийския залив
- Каулия – популярен иракски танц
От географска гледна точка употребата на ориенталски танци като събирателно понятие не е неправилна и удобно обобщава разнообразието от стилове, които танцьорите владеят или преподават. Тя обаче не съвпада с възприятията и имената, които хората от арабския свят имат за танците си.
- „Ориенталски танци“ от гледна точка на Изтока
От културна гледна точка, държавите от арабския свят не свързват по никакъв начин социалните, традиционните и фолклорните си танци с наименованието „ориенталски танци“. С други думи, професионални танцьори от фолклорни трупи или обикновените хора, които си танцуват за забавление, не считат, че танцуват „ориенталски танци“, въпреки че географски се намират на изток. В Арабския свят или поне в тази част от него, в която е разрешено да се говори за ориенталски танци, под ориенталски танци разбират египетския стил ракс шарки (бели денс).
В резюме:
Ориенталски танц, бели денс, ракс шарки и ориентал са различни имена за един и същи стил танц.
Ориенталски танци (в множествено число) на запад често се използва като сборно наименование за различни стилове танци от близкия изток. В географски аспект тази употреба е приемлива, но от позицията на арабската култура и танци е неправилна. Хората от арабските държави нямат съзнание, че техните танци са „ориенталски“. Те свързват понятието ориенталски танц с египетския стил „ракс шарки“.