Цветина Данова, известна още като Уарда, е една от най-ярките звезди на ориенталските танци в България, която набира популярност и на световните сцени. Ето какво ни разказа тя за срещата си с това арабско изкуство и за времето прекарано в школа по ориенталски танци Бадрия.
Влечението ми към Близкия изток ме срещна с ориенталските танци
Казвам се Цветина или Уарда и съм изпълнител, хореограф и преподавател по ориенталски танци, както и организатор на различни международни събития, свързани с това изкуство.
Започнах да се занимавам с ориенталски танци още в гимназията, понеже бях в арабски клас и бях крайно привлечена от Близкия изток.
През август 2012 г. за пръв път посетих международен фестивал в Гърция, където осъзнах, че искам да се занимавам професионално с това изкуство. Усетих, че това е „моето нещо”. Настръхвах при звука на типична арабска музика, особено на по-старите класически песни. Започнах да слушам денонощно най-различни мелодии и не след дълго се чувствах като фонотека, която може да разпознае и запее 9 от 10 песни.
Исках да присъствам на всеки семинар по танци, за да се уча и да се усъвършенствам, бях крайно въодушевена. Започнах да участвам в редица международни фестивали, доколкото ми беше възможно, а в София в продължение на близо 3 години посещавах класа на Виолета Вълчева.
Професионално развитие
С труд и постоянство техниката ми започна да се подобрява и започнах да танцувам в популярни арабски заведения у нас. Това много ми помогна да се отпусна емоционално, за да нямам притеснения да се изявявам пред хора. Няколко години поред имах честта да участвам в трупата на световноизвестния преподавател Мохамед Казафи, по негова покана, заедно с която изнесохме спектакъл в Атина. Също така гостувам като преподавател, съдия и гост изпълнител на фестивали в чужбина.
От 2013 г. насам съм един от организаторите на ориенталски уикенд НУР, по време, на които каним преподаватели и организираме парти с български и чуждестранни гости. А от 2017 г. организирам и мой фестивал „Хез я Уез” – международно събитие, но което каня преподаватели и танцьори на световно ниво.
И до днес продължавам да се уча от редица преподаватели на събития у нас и в чужбина. Целта ми е да усъвършенствам познанията и движенията си, да срещам различни танцьори, с които делим една обща любов, а именно тази към ориенталския танц.
С какво ми помогнаха ориенталските танци
Преди да започна да се занимавам с това изкуство, имах притеснения относно външния ми вид и килограмите ми.
Колкото повече танцувах, толкова повече започнах да обиквам тялото си и да осъзнавам, че красотата не е еквивалентна на задължителните мерки 90-60-90. Интересното е, че, когато аз самата започнах да се харесвам, тогава и околните започнаха да го правят. И всъщност всички клишета от списанията, свързани с тази тема, се оказаха верни.
В тийнейджърските си години бях мъжкарана, с неправилна походка и стойка. Ориенталските танци ми помогнаха да стана по-грациозна, по-премерена и женствена, или с две думи – да бъда дама.
С какво ми помогнаха уроците с Виолета
Понякога хората смятат, че посещението на семинари, където се учат хореографии, е достатъчно, за да се усъвършенстват движенията. За жалост обаче това е възможно едва на един доста по-късен етап, когато сме овладели по-голяма част от техниката. В семинарите разучаваме полезни хореографии с разнообразни движения, но 2 или 3 часа не са достатъчни да научим самата техника.
По време на един семинар забелязах прецизните движения на Виолета и прецених, че именно тя ще преподаде по добър и разбираем начин техниката, от която имах нужда. Оказах се права, защото в нейните уроци открих именно тази детайлност, последователност и професионализъм, които търсех.
В школата срещнах същевременно много приятна обстановка и сплотен колектив, така че по време на лекциите работехме, а след тях се забавлявахме – какво по-добро от това!
Виолета силно се интересува както от самия танц, така и от неговата история. Съветвам всички бъдещи танцьори да посетят часовете й, защото освен движения, там ще научат и много полезна информация за това как се е оформил танцът, какви са стиловете и въобще всичко, което трябва да знаят, ако наистина искат да бъдат професионалисти и да вникнат максимално в материята.
От десетките уроци, които съм посетила в нейната школа, не е имало нито един, в който да усетя, че обучението е “през пръсти”. Определено тя преподава с любов и желание, което е изключително важно нещо, за да бъдеш успешен учител!