Мнозина намират убежище от рутината в света на изкуството. Мария Михайлова е от тези ярки личности, които умело съчетават артистичните си занимания с натоварения график на майка и професионалист на престижна позиция.
Какво са за мен ориенталските танци
Казвам се Мария Михайлова и съм майка на три деца. С ориенталските танци се срещнах случайно. Започнах да танцувам когато бях на 41 години и вече почти десетилетие любовта и вдъхновението не стихват.
Ориенталските танци са моя източник, на здраве, любов и изкуство с много превъплъщения. Те ми дадоха увереност, че годините нямат значение. Те провокираха най-съкровеното в мен и отключиха душата ми и за други изкуства, като оперното пеене например. Преди година се включих и в хор и неочаквано за мен открих, че мога да взимам височини и плътност на мецосопрано каквито и не съм си представяла.
Пътуване до Истанбул запали искрата
Приказката започна от Истанбул на 13 ноември 2011 г. За рождения си ден моят съпруг ме заведе на екскурзия до вечния град и, разбира се, на автентична ориенталска вечер. Бях много развълнувана, никога до тогава не бях гледала автентично изпълнение на живо. Сърцето и очите ми останаха на сцената и нищо не можеше да ме откаже от желанието да науча това магично изкуство. Точно така – магия и елегантна женска красота. Нежност и пищност. Грация. Всичко това се запечата в мен и си пожелах от сърце да намеря начин да науча това изкуство.
Една година по-късно моя колежка ми предложи да опитаме ориенталски танци и аз мигновено се включих и така, редовно и упорито, всеки вторник и четвъртък, а за щастие понякога и по-често, започнах да танцувам при Вили и момичетата в Бадрия.
Какво е за мен школа по ориенталски танци Бадрия
Какво е за мен Бадрия – училище и семейство в едно. Моят творчески остров. Предизвикателство, упоритост и любов в едно. И разбира се сладката удовлетвореност, че след упорития труд всичко се получава добре. Дали ще спра някога – не мисля.
Най – неземното благо на човека, освен добротата, са танците и изкуството като цяло. И как да откажеш на такъв живот. Вярвам, че давам добър пример на децата си. Да ценят и обичат изкуството, да му се отдават с цялата си упоритост, независимо от възрастта си и хората около тях, и да осъществяват мечтите си. Един живот трябва да бъде запълнен с мечти. За мен това е красотата, която твори Виолета Вълчева и всички настоящи и бъдещи творци на Бадрия.