Споделено за ориенталския танц – Иглика Ориенталски танци с Виолета

Иглика започва да танцува през 2011 г. и е част от Violeta Dance Company. Ето какво ни разказа тя за опита си с ориенталския танц.

“Интересът ми към ориенталските танци се събуди по време на една лятна почивка. Тогава тежах около 95 кг. при ръст 156 см. Въпреки нежеланието ми, аниматорката в хотела полагаше големи усилия да ме вдигне от шезлонга за някоя от игрите. Включих се на часа по ориенталски танци. Когато се върнах в София, активно започнах да проучвам различните школи по ориенталски танци и така попаднах на Виолета Вълчева.

Първоначално бях изненадана, защото предварителната ми нагласа за ориенталския танц се оказа напълно погрешна. Идеята ми беше доста повърхностна, смятах, че ми се удава по природа и се изчерпва със силните движения на ханша (които вярвах, че владея :D), а останалото… тогава дори не знаех, че съществува.

Детайлните обяснения на движенията и разказите за ориенталския танц по време на часовете ми помогнаха да разбера същността му. Чудесно е, че реалността не отговори на представите ми, защото всъщност е много по-красива и многопластова. Разбрах, че това не е просто гимнастика, че за да затанцувам, първо е нужно да се приема и да се науча да изразявам себе си като жена. Това се оказа предизвикателство.

Промяната

Самите движения на танца ме накараха да се погледна в огледалото и да се запитам харесвам ли това, което виждам и това ли е максималното, което мога да направя за себе си. Осъзнах как пренебрегвах привилегията си да съм жена за сметка на бизнеса, семейството и ежедневните задължения.

Дотогава игнорирах и проблема си с килограмите, като се заблуждавах, че нямам конфликт с начина, по който изглеждам. Компенсирах го с факта, че се справям успешно с мъжки бизнес като моя, в който да си нежния пол не е особен плюс.

Промяната започна, когато изрових глава от пясъка и признах пред себе си че не се чувствам добре в кожата си. Начинът, по който изглеждаше Виолета, също много ме мотивира – исках и аз да имам красива фигура и извивки.

Смених режима на хранене и отслабнах с над 30 кг за около 2 години. Искам да подчертая, че не отслабнах от ориенталските танци, но те ме мотивираха да се погрижа за тялото си, оформиха и стегнаха фигурата ми.

Танцувайки се опознавах. Това за мен беше почивка и най-добрия начин, по който прекарвах времето си. Разбрах колко е приятно да се чувствам жена. Все пак задачите от ежедневието ми нямаше да се погрижат за мен, аз трябаше да го направя.

В резултат на ориенталските танци се промени не само тялото, а и начинът, по който се чувствах. Станах по-кокетна и се научих да не се притеснявам от женствеността си, а да я изразявам. Промениха се също походката и стойката ми, дори маниерите ми изглеждаха по-меки и приятни. Започнах да обръщам по-голямо внимание на външността си. Прическата, гримът и тоалетите бяха нещо, което преди правех по специален повод, сега са просто приятна част от деня ми.

На сцена

С течение на времето часовете по танци стават все по-увлекателни. Информацията, която получавам за различните стилове, за арабската музика и ритми, начините за интерпретацията им – това ми разкрива богатството на ориенталския танц и го прави все по-интересен и пълнен с нови предизвикателства. Такова беше например първата ми изява пред публика. Имах желание и нужда да споделя това, което бях открила и научила за себе си и за ориенталския танц. Естествено, не ме подминаха страхът и съмненията дали мога да се справя, но се радвам се, че прекрачих и тази граница.

Другите причини да обичам танците са работата в екип с Виолета и момичетата от Violeta Dance Company, сърдечните отношения, пътуванията в чужбина на фестивали, общите участия и събития. За мен те са източник на положителни емоции и обогатяващ опит.

Благодарение на ориенталските танци станах по-уверена и разбрах, че не трябва да се притеснявам да съм жена в мъжки свят.”