Ако току що попадате в света на ориенталските танци най-вероятно ще бъдете изненадани да разберете, че не всички ориенталски танци се танцуват с костюм от две части с голо коремче.
Ако вече сте прекарали известно време в залата (и в YouTube) – със сигурност сте забелязали, че ориенталски танци се отличават с голямо разнообразие от музика, движения, костюми, аксесоари и творчески интерпретации.
Под шапката на ориенталските танци попадат множество стилове. Някои от тях са типично египетски, други са в по-голяма или по-малка степен фюжън (смесица между няколко танцови стила) или пък принадлежат на други държави от Арабския свят.
Ракс Шарки/ Raqs Sharqi
Ракс Шарки (от арабски رقص – танц, شرقي – източен) е най – елегантният стил в ориенталските танци. Той се появява през 20-те години на 20-ти век и за разлика от ракс балади, ракс шарки се изпълнява от професионални танцьори.
Това е първият стил в ориенталските танци, който се е оформил като сценично изкуство и най-добрите танцьорки намират изява на престижни сцени, в петзвездни клубове и хотели и дори кинопродукции.
Движенията са грациозни, използват се разнообразни стъпки за придвижване в пространството, които често се изпълняват на пръсти. Ръцете участват активно в танца като изпълняват сложни координационни модели. Типичното облекло е костюмът от две части, а популярен аксесоар за този стил е воалът.
Ракс Шарки – Голдън Ера в изпълнение на Виолета Вълчева
Ракс Балади/ Raqs Baladi
Думата „балади“ (от арабски بلدي – народен, от народа/страната) описва всичко традиционно за Египет (в контраст на всичко, което е с чуждоземен произход, най-вече западен). В този смисъл има балади храна (типична египетска храна), балади облекло (например т.нар. галабея – дълга широка дреха), балади ресторант (в който се предлага типична египетска кухня), балади хора (които се придържат и живеят според традиционните египетски ценности) и съответно балади музика и танц.
Ракс балади е танца на балади хората; начина, по който те танцуват в къщи, на техните сватби и социалните събития. С други думи това е стил, който първоначално не се изпълнява от професионални танцьори и неговото предназначение не е да прави танцово шоу, а да изрази радост и добро настроение.
Движенията в балади са концентрирани в таза и торса, ръцете са семпли, стоят предимно в страни или около тялото, танцува се почти на едно и също място (за разлика от сценичния ракс шарки).
Не може да се посочи точна година, в която балади се обособява като сценичен стил, но набира особена популярност сред професионалните танцьорки през втората половина на 20-ти век.
Типичното облекло за балади е рокля, която напомня на ежедневното облекло на балади жената, бяла мъжка галабея или пък сценичен костюм – с дълбоко изрязано деколте и блестящи материи.
Балади в изпълнение на Виолета Вълчева
Ракс Шааби/ Raqs Shaabi
Думата шааби (от арабски شعبي – “народен“) може да означава много неща, но едно от основните значения е нещо, което е типично за народа. В контекста на големите градове като Кайро, шааби е най-бедната част от населението, което живее в гетата. Неговата музика е шааби музиката, неговия маниер на танцуване е шааби стилът.
Най-често шааби песните засягат темите, които вълнуват шааби хората – бедният живот, несправедливостта в социалните класи, любовта и флирта. Въпреки това, обаче, танцът е много енергичен и често звучи жизнерадостно. Движенията в шааби не са рафинирани и грациозни както при ракс шарки или премерени както при балади (за да се впишат в моралните норми на балади хората), а много освободени и натурални.
На международната сцена на ориенталските танци шааби музиката и съответно танците се свързват най-вече с появата на Ахмед Адауия в края на 60-те години.
Шааби в изпълнение на школа по ориенталски танци Бадрия
Египетски фолклорни танци
Египет е много разнообразна страна по отношение на етнически и етнографски групи. Всички те имат собствен бит, традиции, танци и музика. Част от популярните египетски фолклорни танци са саиди, хагала, наубийски танци, бамбути.
Саиди в изпълнение на школа по ориенталски танци Бадрия и Виолета Вълчева
Танцов театър и сценична интерпретация на фолклорните танци
През 60-те години в Египет се появяват две фолклорни трупи – трупата на Махмуд Реда и Националната фолклорна трупа на Египет. Техният репертоар включва множество хореографии, които са базирани на египетските фолклорни танци.
Освен фолклорните хореографии са създадени и хореографии, които включват предмети или легенди от бита на египтяните. Пример за това е танцът с мелая леф (голям черен шал, който в миналото се е използвал като част от облеклото на жените) и хореографиите върху муашах (музика с корени в Андалусия, чиито текстове са поезия), които Махмуд Реда създава. Често и двете погрешно са възприемани като фолклорни танци.
Муашах в изпълнение на школа по ориенталски танци Бадрия и Виолета Вълчева
Фюжън с ориенталски танци
Тук попадат хореографии, които смесват арабска музика и движения от арабските танци с с музика, танци и аксесоари, нетипични за културата.
Примери са танци с крила на Изида, ветрила, пера и други модерни аксесоари. Фюжън е и смесването на два танцови стила като например ракс шарки и танго/ фламенко/ латино танци.
Докато тези шоу хореографии са атрактивни и някои от тях имат висока артистична стойност, в Египет не ги разпознават като автентично египетско изкуство.
Фюжън между ориенталски танц и танго в изпълнение на Violeta Oriental Dance Company
Разгледаните до тук стилове са само част от многото лица на ориенталските танци и само загатват за многообразието им.
Ако искаш да разбереш още за стиловете в ориенталските танци, разликите и съответствията между танцовите стилове и музикалните жанрове, както и какви са нюансите на движенията за всеки стил – виж Ракс Академия.
