Ум Кулсум (Oum Kalthoum; Umm Kalthoum; أم كلثوم), наричана още „звездата на Изтока“ и „гласът на Египет“ е най – известната и обичана певица в Арабския свят. Заедно с Мохамед Абдел Уахаб, Фард Ал-Атраш и Абдел Халим Хафез, тя е считана за един от най-знаменитите творци в арабската музика.
Родена е в Египет в малко селце в делтата на р. Нил като за година на раждането се сочи 1898 или 1904 г. Баща й бил човек на религията и заедно със синовете си пеели религиозни песни на събития с религиозен характер.
Баща й забелязва силния й глас и на дванайсет годишна възраст Ум Кулсум започва да пее заедно със семейството си, преоблечена като момче, защото по онова време не се гледа с добро око момиче да има такъв занаят.
В началото на 20-те години на 20-ти век Ум Кулсум се премества заедно със семейството си в Кайро, където продължава да упражнява професията си в домовете на по – заможните граждани, местните театри и концертни зали. Талантът й скоро бива забелязан от известни композитори и музиканти, които подтикват певицата да усъвършенства заложбите си.
Ум Кулсум изучава класическа арабска музика, музикалния инструмент уд, арабска литература и поезия – важни предпоставки за последяващия й успех.
През 30-те години на XX-ти век името на Ум Кулсум вече е известно в целия арабски свят.
Ум Кулсум – певицата с най-въздействащия глас
Най – голямото съкровище на Ум Кулсум е нейният силен и богат глас, както и способността й да се свързва емоционално с аудиторията си.
От 30-те до 70-те години на 20-ти, всеки първи четвъртък на месеца, „звездата на Изтока“ изнасяла концерт, предаван на живо по радиото в почти целия арабски свят – така стигнала до домовете и сърцата на хората.
Типичен неин концерт се състоял от две или три песни, всяка от които с продължителност между 40 минути и 90 минути. Основни теми в текстовете на песните й са любовта, копнежа и загубата, но репертоарът й включвал и много патриотични песни, както и такива с религиозна тематика.
Ум Кулсум и тараб
В изпълненията си Ум Кулсум използва импровизационна техника, която се състои в повторението на една и съща фраза от текста отново и отново, но с различен емоционален оттенък и модулация.
Повторенията създават емоционална интензивност и предизвикват силна емоционална реакция в аудиторията като в крайна сметка я водят към кулминацията на конкретната емоция, например радост или тъга. Този емоционален катарзис е известно като тараб (طرب) и в арабския свят изпълнителите, които са способни да преживят тараб и да вземат публиката със себе си са изключително ценени.
Част от концепцията на тараб е, че слушателите са точно толкова важни, колкото и певеца. Колко пъти и как ще изпее фразата зависи от емоционалния обмен с аудиторията. Поради тази причина ако официалната записана версия на една песен е 30 минути, живото представление може да продължи над час.
Песните на Ум Кулсум – шедьовър на композицията, поезията и вокалния талант
Легендарните й песни са резултат от работата й с композиторите Мохамед Абдел Уахаб (Mohamed Abdel Wahab), Балиг Хамди (Baligh Hamdi), Риад Ал-Сунбати (Riad Al-Sunbati) и поетите Ахмед Шафик Камел (Ahmed Shafik Kamel), Мамун Ал-Шинауи (Mamoun Al-Shennawy)
Заедно създават едни от най-емблематичните произведения на арабската музика. Някои от тях са:
- Al Atlal – композитор: Риад Ал-Сунбати, текст: Ибрахим Наги (Ibrahim Nagi)
- Enta Omri – композитор – Мохамед Абдел Уахаб, текст: Ахмад Шафик Камел
- Baed Annak – композитор – Балиг Хамди, текст: Мамун Ал-Шинауи
- Lissa Faker – композитор Риад Ал-Сунбати, текст: Абдел Фатах Мустафа (Abd Al-Fattah Mustafa)
- Sirt El Hob – композитор: Балиг Хамди, тест: Морси Джамал (Morsi Jamil Aziz)
За златни години в кариерата й се счита периода 1950 -1960 г.
Песента на Ум Кулсум Enta El Hob (композитор – Мохамед Абдел Уахаб) в изпълнение на Виолета Вълчева, Кайро, 2018
Ум Кулсум успява да направи нещо, което никой до момента не си е представял, че ще се случи.
Много от текстовете на песните й са поеми и чрез музиката й изкуството на поезията стига до масите, голяма част, от които по онова време са неграмотни. Концертите й, излъчвани по радиото, стигат до хората от по-бедните социални класи, които пеели думите на изкусната арабска поезия, недостъпна преди за тях.
Ум Кулсум – актрисата и обществената фигура
Ум Кулсум участва и като актриса/певица в няколко филма, които също й спечелват обичта на хората.
Освен, че е любима на египетския народ, тя е и сред приближените на крал Фарук І, а по-късно и на президента Гамал Абдел Насър. През 1944 г. Крал Фарук І й дава ордена Нишан Ал-Камал, който е ордер за заслуги и се присъждал на членове на кралското семейство и политици.
Освен талантлив творец тя е и важна обществена фигура. Ум Кулсум е била председател на Съюза на музикантите, член на комитета в правителствената дивизия на изкуствата, както и египетски делегат в други арабски държави. През целия си живот представя страната си пред света.
Въпреки славата Ум Кулсум избягва светския живот и е известна е със скромното си поведение. Напуска земния свят през 1975 година и над четири милиона души посещават погребението й.
През 2001 г. в Кайро отваря врати музеят „Каукуб Ал-Шарк“ (букв. превод „звездата на Изтока“) в памет и почит на живота и постиженията й.
Приносът на Ум Кулсум към арабската музика е ненадминат. Оставя след себе си огромно музикално богатство с около триста записани песни. Тя създава стил, който въплъщава музикалната традиция на страната й и се счита се за един от най-автентичните творци на египетска музика.
Ум Кулсум преобразува културното възприятие за нейния музикален жанр – от привилегия на елита, тя го отвежда до обикновените хора. И днес песните й са все толкова популярни и намират почитатели във всички краища на света.
