Виолета Вълчева гостува в предаването „Точно в 10“ с Даниела Георгиева и Стефан Николов по национална телевизия БГ+, където разказа за скорошното си пътуване до Мадрид и участието си в спектаклите “Ента Омри”. Двете представления в памет на легендарната египетска певица Ум Кулсум бяха на 2 и 3 май 2025 г.
Виолета е единствената българка, която участва в проекта и сподели сцената с други талантливи танцьори от Мексико, Чили, Бразилия, САЩ, Австралия, Япония, Индия, Испания, Франция, Италия, Германия, Швейцария и Полша.
Освен за репетициите и шоуто, Виолета разказа и интересни факти за арабската музика.
За проекта Еnta Omri
“Ента Омри” е шоуспектакъл с ориенталски танци, хореографан и организиран от Несма (Испания), която прекарва голяма част от живота си в Египет. Несма определя този проект като „личен артистичен почит към Ум Кулсум – извисяваща се фигура и самата душа на арабската музика“. За първи път спектакълът се поставя през 2015 година във Франция, а през 2025 година е възобновен с две представления в Мадрид и с още повече танцьори. Поводът е 50 годишнината от смъртта на певицата Ум Кулсум.
“Ента Омри” е международна хореографска инициатива, която събира на една сцена 40 артиста от различни части на света – четирима музиканти и 36 танцьора. Те въплъщават с телата и душите си живия спомен за Ум Кулсум.
Репетициите за спектакъла започват през м. септември 2024 година и продължават 9 месеца дистанционно и една седмица на живо в Мадрид, с изключително интензивно темпо, преди двата спектакъла на 2 и 3 май 2025 г.
Всеки от танцьорите в проекта допринася със своята емоционалност, история и истина. Красотата на спектакъла се крие в намирането на обща хармония без да заглушава индивидуалността на всеки артист.
Двама от четиримата изключителни музиканти са със сирийски произход, бежанци в Европа и пазители на традицията, разкъсана от войната. Редом с тях са двама аржентински музиканти, които въпреки че не говорят арабски език, са се научили да слушат с душата си. Заедно те пресъздават онзи сложен звуков пейзаж, пълен с нюанси, който ни пренася в „тараб“ – онова състояние на емоционален екстаз, толкова присъщо за изкуството на Ум Кулсум.
Несма не си поставя за цел да пресъздаде изрично послание, но смята, че „тази творба говори сама за себе си – изкуството е мост, споделена родина, светла съпротива срещу мрака. В един фрагментиран свят да видиш толкова много различни личности, обединени от страст, уважение и отдаденост на общ идеал – изпълва с надежда!“
