Когато открих страстта си към ориенталските танци исках да знам всичко за обекта на моята нова любов. Първият логичен въпрос беше „от къде идват“? Така започна голямото търсене на информация в интернет, което не доведе до получаване на ясен отговор, а напротив – още повече ме обърка.
Години по-късно след множество посетени семинари и уъркшопи, и прочетени книги по темата започна да се оформя по-правдоподобна историческа картина на любимия ми стил.
Информацията, която можем да отнесем към историята на ориенталския танц преди 1700 година е базирани на редки писмени сведения и стенописи от античността и описанията на автори от Арабския халифат през средновековието.
По достъпни и надеждни източници на информация по темата съществуват от 18-ти век. Това са разкази и рисунки от европейските военните и научни експедиции, редки фотографии и още по-редки видеа от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
*В този текст „ориенталски танц“ е използван като синоним на бели денс и ракс шарки. Ако названията пораждат объркване, виж тук.
Каква е историята на ориенталския танц и наистина ли е най-стария в света?
Ориенталският танц се оформя като стил в началото на 20-ти век в Кайро, Египет. Той е естествената еволюция от смесването на движения и танцови традиции на различни култури от древността до днес. Категорично не можем да говорим за съществуването на ракс шарки преди 20-ти век, но можем да изследваме различните теории за произхода на движенията, както и кои са народите и артистите, предшествали появата на ракс шарки в Египет.
Този текст НЕ разглежда процеса на формиране на ракс шарки, а какво се е случило преди изобщо този процес да започне. Формирането и развитието на ракс шарки е друга дълга и интересна тема.
Можем ли да търсим корените на движения от ориенталския танц в Древността?
Изображение от древноегипетска гробница около 1410 – 1370 г. пр.н.е.
Някои автори считат, че част от движенията, които днес откриваме в ориенталския танц са с древен произход.
Във всички цивилизации в Древността е съществувал култ към богинята на плодородието. Тя се проявява с различни имена в различните култури: Изида в Древен Египет, Нингал в Месопотамия, Афродита в Древна Гърция, Парвати в Индия. Древните народи вярвали, че тези богини осигурявали плодородието не само на хората, но също така и на земята и добитъка, както и пълноводието на реките.
Репродуктивните органи на жената символизирали функцията на богините и за това религиозните обреди били изпълнявани от жени. Съществена част от обредите били ритуалните танци. В древни текстове са описани движения от танците, наподобяващи това, което днес бихме нарекли кръг с таза и вибрация.
В храмовете на божествата в древен Египет също били изпълнявани ритуални танци. Танцьори и музиканти били и задължителна част от забавленията на фараона и по-заможните му поданици. Въпреки това, според проф. Хасан Сабер (Visions and Reality of Belly Dance), ракс шарки не е наследник на танците на древните египтяни. В ориенталския танц днес има елементи от облеклото, аксесоари и движения, които водят началото си от Древен Египет, но самият танц е различен от танците в храмовете и празненствата на древните египтяни.
Когато матриархалните общества били заменени с патриархални, духовната и ритуална роля на танците намаляла и тяхната функция станала по-скоро развлекателна. Преходът от религиозно към светско предназначение на танца е голяма промяна и една от основните предпоставки за разпространението на различните движения при смесването на културите в хода на историята.
Кои са народите и културите, оставили отпечатък върху танците в Египет през Античността?
Скулптура на танцьорка от индийски храм (9-ти – 12-ти век)
През периода на античността териториите на днешен Египет са били под властта на перси, елини, византийци, римляни. Тези култури оставят отпечатък в различна степен върху изкуствата на египтяните. От този период има много документирани случаи на професионални танцьори, които изнасяли представления в кралските дворове. По време на банкетите и празниците в Римската империя, римски поети описвали танци, които напомнят движения от днешния ориенталски танц.
Много силно влияние върху светското забавление оказват и номадските племена, които през 5-ти век дошли от териториите на днешна Индия, минавайки през Персия. Някои от тях се установили в Египет, други продължили на запад.
В продължение на стотици години номадските част от тези племена изкарвали прехраната си като музиканти, певци и танцьори, забавлявайки обикновеното население.
По време на странстванията си номадските племена усвоявали местни занаяти и обичаи, включително танците и имат роля за смесването на различните регионални стилове.
Кои са каините през средновековието и имат ли влияние върху танците в Египет?
Стенопис от Каср Амра (Йордания), на който е изобразена танцьорка от двореца на Умаядите.
През средновековието Египет е част от Арабския халифат. По това време елитните професионални танцьорки, музиканти и певцици имали статут на роби, собственост на мюсюлманските владетели. Тези артисти се наричали каини. Основно се споменават като певици, но се предполага, че също така били и танцьорки. В средновековието професията на танцьора не се считала за престижна. Това е и една от причините историците и поетите от това време да не отделят голямо внимание на танците в трудовете си.
Каините били високообразовани – пеели, свирили на музикални инструменти, танцували, рецитирали стихове, имали познания в литература, философия и други науки. От тях се очаквало да забавляват господарите и гостите им с талантите си, но и да умеят да водят разговори с тях на различни теми. Поради тази причина каините били изключително търсени и съществували специални училища за тях. В този период търговията с роби била проспериращ бизнес и въпреки, че инвестицията за обучението на една каина била огромна, тя била продавана на висока цена.
В разцвета си Арабският халифат се простирала от Ирак до Северна Африка и Андалусия в Южна Испания. Училищата за каини били пръснати по цялата територия на халифата, а момичетата, които се обучавали – от различните части на завоюваните територии и следователно от различни народности.
Така в дворците на арабския халифат се формирало мултикултурно общество от елитни и образовани артисти, които донесли със себе си своите танцови традиции. В продължение на векове тези артисти живеели заедно и логично се предполага, че танците в дворците имали оттенъка на много култури. През определен период Кайро е бил столица на Арабския халифат и традицията на каините в дворците оставя отпечатък върху развитието на танците в Египет.
Египет като част от Османската империя
През 15-ти век Египет става част от Османската империя. Продължава традицията владетелите и заможни граждани да бъдат забавлявани от елитни артисти. Дамите в харема също се радвали на компанията и таланта на артистите от висок клас. Обикновените хора били забавлявано от артисти от по-нисък ранг, които изнасяли представленията си на обществени места, достъпни за всеки, който иска да ги гледа.
Кои са ауалим и гауази?
През 17-ти век се появяват и първите разкази на европейски пътешественици в Египет, които споменават местните танци и танцьорки. Тези разкази сочат, че през 17-ти и 18-ти век в Египет съществували две ясно разграничаващи се категории артисти – ауалим и гауази.
Съществува теория (макар и не напълно доказана), че ауалим продължават традицията на образованите каини от дворовете на Арабския халифат и през 17-ти и 18-ти век и имат същия елитен статут. За разлика от каините, ауалим били свободни жени.
Гауази продължават традицията на артистите, които водят неуседнал начин на живот, далечни наследници на номадските племена, тръгнали през пети век от Индия. Между гаузаи и роми обаче не може да се постави знак за равенство. С наименованието „гауази“ били наричани танцьорки и музиканти, които не са задължително египтяни, а често от други етнически групи.
Ауалим и гауази са един от основните фактори за формирането на стила, който днес наричаме ракс шарки.
История на ориенталския танц до 20-ти век в резюме
Бели денс не е съществувал през древността, античността и средновековието. Въпреки това ритуалните танци от древността, миграцията на народите и смесването на културите през античността, както и каините от дворците на средновековието създават предпоставки за зараждането на ориенталския танц в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Инфорграфиката дава обща представа къде можем да търсим корените на стила, които е еволюирал днес до ориенталски танц и няма претенции за абсолютна точност.
- Какво се случва в края на 19-ти и началото на 20-ти век, което води до появата на ракс шарки?
- Каква е връзката между ауалим, гауази и ориенталския танц?
- Какви промени настъпват и има ли западният свят влияние върху ракс шарки?
- Каква е историята около зараждането и развитието на стила, който танцуваме днес?
Ако тези въпроси те вълнуват, техните отговори и още много интересни детайли за ориенталските танци може да научиш в модулите от Ракс Академия. Част от модулите в нея са посветени на исторята на ориенталския танц от началото на 19-ти век до наши дни и разглеждат как се появява стилът, който танцуваме днес.
