История на ориенталския танц от Древността до началото на 20-ти век

Когато открих страстта си към ориенталските танци исках да знам всичко за обекта на моята нова любов. Първият логичен въпрос беше „от къде идват“? Така започна голямото търсене на информация в интернет, което не доведе до получаване на ясен отговор, а напротив – още повече ме обърка.

Години по-късно след множество посетени семинари и уъркшопи, и прочетени книги по темата започна да се оформя по-правдоподобна историческа картина на любимия ми стил.

Информацията, която можем да отнесем към ориенталския танц преди 1700 година е в сферата на логичните предположения и е базирани на редки писмени сведения и древни стенописи. Надеждни източници на информация по темата съществуват от 18-ти век. Това са разкази и рисунки от научните експедиции на западни пътешественици, редки фотографии и още по-редки видеа от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

*Ориенталски танц, бели денс и ракс шарки са синоними. Ако названията пораждат объркване виж ТУК.

Каква е историята на ориенталския танц и наистина ли е най-стария в света?

Ориенталският танц се оформя като стил в началото на 20-ти век в Кайро, Египет. Той е естествената еволюция от смесването на движения и танцови традиции на различни култури от древността до днес. Категорично не можем да говорим за съществуването на ракс шарки преди 20-ти в., но можем да изследваме различните теории за произхода на движенията, както и кои са народите и артистите, предшествали появата на ракс шарки в Египет.

Този текст НЕ разглежда процеса на формиране на ракс шарки, а какво се е случило преди изобщо този процес да започне. Формирането и развитието на ракс шарки е друга дълга и интересна тема. 😊

Можем ли да търсим корените на движения от ориенталския танц в Древността?

istoria na orientalskia tanc ot drevnostta do nachaloto na 20-ti vek - blog - Violeta Valcheva

Част от движенията, които днес откриваме в ориенталския танц се счита, че са с древен произход. Във всички цивилизации в Древността е съществувал култ към богинята на плодородието. Тя се проявява с различни имена в различните култури: Изида в Древен Египет, Нингал в Месопотамия, Афродита в Древна Гърция, Парвати в Индия и т.н. Най-общо, тези богини осигурявали плодородието не само на хората, но също така и на земята и добитъка, както и пълноводието на реките. Репродуктивните органи на жената символизирали функцията на богините и за това религиозните обреди били изпълнявани от жени. Съществена част от обредите били ритуалните танци. Има сведения, че движения от танците, наподобяват това, което днес бихме нарекли кръг с таза и вибрация.

В храмовете на божествата в древен Египет също били изпълнявани ритуални танци. Танцьори и музиканти били и задължителна част от забавленията на фараона и по-заможните му поданици. Въпреки това, според проф. Хасан Сабер (Visions and Reality of Belly Dance), ракс шарки не е наследник на танците на древните египтяни. В ориенталския танц днес има елементи от облеклото и аксесоарите, и движения, които водят началото си от Древен Египет, но самият танц  е различен от танците в храмовете и празненствата на древните египтяни.

Когато матриархалните общества били заменени с патриархални, духовната и ритуална роля на танците намаляла и тяхната функция станала по-скоро развлекателна. Преходът от религиозно към светско предназначение на танца е голяма промяна и една от основните предпоставки за разпространението на различните движения при смесването на културите в хода на историята.

Кои са народите и културите, които оставят отпечатък върху танците в Египет през Античността?

През периода на античността териториите на днешен Египет са били под властта на перси, елини, византийци, римляни. Тези култури оставят отпечатък в различна степен върху изкуствата на египтяните. От този период има много документирани случаи на професионални танцьори, които изнасяли представления в кралските дворове. По време на банкетите и празниците в Римската империя, римски поети описвали танци, които напомнят движения от днешния ориенталски танц.

Много силно влияние върху светското забавление оказват и номадските племена, които през 5-ти в. дошли от териториите на днешна Индия, минавайки през Персия. Някои от тях се установили в Египет, други продължили към териториите на запад. В продължение на стотици години номадските племена изкарвали прехраната си като артисти – музиканти, певци, танцьори, които забавлявали хората навън. По време на пътуванията си номадските племена усвоявали местни занаяти и обичаи, включително танците и имат роля за смесването на различните регионални стилове.

История на ориенталския танц от древността до 20 в. - Античност

Скулптура на танцьорка от индийски храм (9-ти – 12-ти век)

Кои са каините през средновековието и имат ли влияние върху танците в Египет?

През средновековието Египет е част от Арабския халифат. По това време професионалните танцьори, музиканти и певци имали статут на роби, собственост на мюсюлманските владетели. Тези артисти се наричали каини. Основно се споменават като певици, но се предполага, че също така били и танцьорки. (В средновековието професията на танцьора не се считала за престижна. Това е и една от причините историците и поетите от това време да не отделят голямо внимание на танците в трудовете си.)

Каините били изключително добре образовани – пеели, свирили на музикални инструменти, танцували, рецитирали стихове, имали познания в литература, философия и други науки. От тях се очаквало да забавляват господарите и гостите им с талантите си, но и да умеят да водят разговори с тях на различни теми. Поради тази причина каините били изключително търсени и съществували специални училища за тях. В този период търговията с роби била проспериращ бизнес и въпреки, че инвестицията за обучението на една каина била огромна, тя била продавана на висока цена.

В разцвета си Арабския халифат се простирала от Ирак до Северна Африка и Андалусия в Южна Испания. Училищата за каини били пръснати по цялата територия на халифата, а момичетата, които се обучавали – от различните части на завоюваните територии и следователно от различни народности.

Така в дворците на арабския халифат се формирало мултикултурно общество от елитни и образовани артисти, които донесли със себе си своите танцови традиции. В продължение на векове тези артисти живеели заедно и е логично се предполага, че танците в дворците имали оттенъка на много култури. През определен период Кайро е бил столица на Арабския халифат и може да се търси връзка между каините в дворците и развитието на танците в Египет.

Стенопис от Каср Амра (Йордания), на който е изобразена танцьорка от двореца на Умаядите.

Египет като част от Османската империя

През 15-ти в. Египет става част от Османската империя. Продължава традицията владетелите и заможни граждани да бъдат забавлявани от елитни артисти. Дамите в харема също се радвали на компанията и таланта на артистите от висок клас. Обикновените хора били забавлявано от артисти от по-нисък ранг, които изнасяли представленията си на обществени места, достъпни за всеки, който иска да ги гледа.

Кои са ауалим и гаузаи?

През 17-ти в. се появяват и първите разкази на пътешественици в Египет, които споменават местните танци и танцьорки. Тези разкази сочат, че през 17-ти и 18-ти век в Египет имало две основни категории артисти – ауалим и гауази. Съществува теория (макар и не напълно доказана), че ауалим продължават традицията на каините от дворовете на Арабския халифа. За разлика от каините, ауалим са свободни жени.

Гауази продължават традицията на артистите, които водят неуседнал начин на живот, далечни наследници на номадските племена, тръгнали през пети век от Индия. Между гаузаи и роми обаче не може да се постави знак за равенство. Гауази означава хора, които не са египтяни и изкарват прехраната си като танцьорки и музиканти.

Ауалим и гауази са един от основните фактори за формирането на стила, който днес наричаме ракс шарки.

История на ориенталския танц до 20-ти век - резюме

Преди ориенталския танц (ракс шарки/ бели денс) да се появява в Египет, там се изявяват ауалим и гауази. Тези две категории артисти са „наследници“ на хилядолетни танцови традиции на народите, живели в  Египет и оставили своят културен отпечатък там. Бели денс не е съществувал през древността, античността и средновековието. Въпреки това ритуалните танци от древността, миграцията на народите и смесването на културите през античността, както и каините от дворците на средновековието създават предпоставки за зараждането на ориенталския танц в началото на 20-ти век.

История на ориенталския танц до 20 в. - Инфографика - Виолета Вълчева

Инфорграфиката дава обща представа къде можем да търсим корените на стила, които е еволюирал днес до ориенталски танц и няма претенции за абсолютна точност. 

  • Какво се случва през 20-ти век, което води до началото на ракс шарки?
  • Каква е връзката между ауалим, гауази и ориенталския танц?
  • Какви промени настъпват и как западния свят влияе, за да се появи ракс шарки?
  • Каква е историята около зараждането и развитието на стила, който танцуваме днес?

Ако тези въпроси ви вълнуват – вижте предстоящият модул от Ракс Академия 2022, който е посветен на исторята на ориенталския танц от началото на 19 в. до днес или как се появява стилът, който ние танцуваме днес. 

История на ориенталския танц от Древността до началото на 20-ти век
Обратно към категория - Блог
Бисквитки